Saturday, June 8, 2019


Свободата като почне да се разгръща, е като топче тоалетна хартия - безкрайно. Изгубваш го от поглед като потегли. Бяло, криво и меко. Подскача от гъдел като го дръпнеш! Пускаш му края и тръгваш подире. Детинщини и тайни котарачешки забави. Навивай, навивай бързо наобратно! Че някой светва лампата и ще ни види. Да я гоним!

No comments:

Post a Comment

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...