Фредерик Бегбеде, „Любовта трае 3 години“...попих я като салфетка разлято кафе. Наведнъж, на една глътка. Смрък - и се разтвори в мен. Идиот! Написа цяла книга и забогатя, заради безмислието на любовта ли?!?!
Било роман за любовта в къси изречения. И, най-дългото изречение за любовта. Защото тя била на един дъх и нямало кога да слагаш точки, запетаи.
И сега това най-дълго изречение потече във вените ми. Като адреналинова система...
Диапозитиви...на залези,
праскови, мокри бански, настръхнали гърди,
дрънчащ от получени думи телефон,
много пропуснати обаждания,
спряна кола до пътя,
руси кичури, мокра слюнка, изтръпнали устни,
кръвообращението ми е еднопосочно,
високо кръвно, бълбукащ мозък,
глад и нехраненене, ненаситност и излишества,
топло и влажно, тясно и тъмно,
пот и сълзи,
сол по края на тънките чаши,
сол на бели следи от слънце в телата,
чаршафите, които никога няма да бъдат толкова гладки,
косата, която вече не е сресана,
ДНК смесване,
душоизпразване, любовоправене, страстоотдаване,
двоична мерна система,
двама накуп, двама без ред,
мислите се оплитат по между двете глави,
десетки пръсти, десетки литри,
сърцата са торбини, бумтят скачени,
системата е само за високи обороти създадена,
музиката ни влече към безкрайност,
постила ни луни и сенки,
целувам, целувам, целувам.....
не искам една точка, искам многоточия,
мулти-спотова мрежа да влива бурята, завихряща кръвта ми...
множество контактни точки за наслада...
неподвижен двутелесен сплетен сън,
споменът за сол на споделената оранжева хавлия с пясък,
утрето с потеклите домати върху много устни,
меки моцарели да нахранят случващ се момент любов.
Бегбеде, разбрах те. праскови, мокри бански, настръхнали гърди,
дрънчащ от получени думи телефон,
много пропуснати обаждания,
спряна кола до пътя,
руси кичури, мокра слюнка, изтръпнали устни,
кръвообращението ми е еднопосочно,
високо кръвно, бълбукащ мозък,
глад и нехраненене, ненаситност и излишества,
топло и влажно, тясно и тъмно,
пот и сълзи,
сол по края на тънките чаши,
сол на бели следи от слънце в телата,
чаршафите, които никога няма да бъдат толкова гладки,
косата, която вече не е сресана,
ДНК смесване,
душоизпразване, любовоправене, страстоотдаване,
двоична мерна система,
двама накуп, двама без ред,
мислите се оплитат по между двете глави,
десетки пръсти, десетки литри,
сърцата са торбини, бумтят скачени,
системата е само за високи обороти създадена,
музиката ни влече към безкрайност,
постила ни луни и сенки,
целувам, целувам, целувам.....
не искам една точка, искам многоточия,
мулти-спотова мрежа да влива бурята, завихряща кръвта ми...
множество контактни точки за наслада...
неподвижен двутелесен сплетен сън,
споменът за сол на споделената оранжева хавлия с пясък,
утрето с потеклите домати върху много устни,
меки моцарели да нахранят случващ се момент любов.
Любовта е дълго изречение.
No comments:
Post a Comment