Аз бързам

Аз бързам!

Ако в описанията за зодия овен пише "аз искам", а на не знам коя си друга зодия - "аз мога", в моя личен хороскоп е написано "аз бързам".
Дори сега, клечейки до една духалка, както пещерна жена край огън, съм пуснала струята на най-високата температура и на най-високата мощност. Босите ми крака са сухи и червени. Пропуснала съм кога се стоплиха, че и претоплиха. В бързината. Но за друда история сме се събрали. Пак има крака, ама не боси. И пак аз съм в главната роля, но е рано през деня.

Сутрин в 9:30 трябва да съм на работа.
Същата сутрин, в която трябва да стигна до офиса, часовникът бърза да звънне в 7:30. Толкова рано, че имам време да си почина още малко и още малко, и още малко...
"Трябва да ставаш!" - вътрешният глас е това.
"Не, спокойно! Обмислям какво да облека!"
"И след това само ставам, намирам, обличам..., спокойно!"
"Трябва да ставаш!"
"Спокойно, аз не лежа, обмислям..."

8:00 - ТРЯБВА ДА СТАВАААААМ!

 Търча към банята. Ако включа ютията преди душа, ще спестя време. Ако след това забравя да я изключа, ще се гордеем, че апартаментът има застраховка. За втори път (blushing).
 Както и да е. След като съм извадила от микровълновата половин-литровата чаша с гореща вода и съм и изцедила лимон, установявам, че не мога да я пия бързо. Много пари. И защото нямам време да стоя и да я чакам, я нося от стая в стая, от диван на легло, от гардероб в коридор, с мен. Постоянното суетене къде да я оставя, за да не я разлея, и след това къде я бях оставила, за да я допия, помага особено, за да се случват нещата по-бързо, както можете да предположите.

От две седмици съм без кола. И за да се придвижвам до работа, трябва да се вмествам в разни чужди графици - на хората, които ме превозват до работа и обратно. Най-русата ми колежка с най-розовия чадър е сутрешната смяна и различните шофьори на маршрутки са следобед.
Та, по този повод, в 9 без 20 аз бързам. В което няма нищо лошо, освен, че още бързам между гардероба и огледалото, а не към Орлов мост, накъдето вече трябва да се нося. Бързата работа между гардероба и огледалото е най-лошото, което може да ми се случи сутрин. А, също и да ритна чашата с водата, защото съм я оставила до огледалото на земята. За по-бързо.

9 без 20!!!!! 
Яаааа-йкс!!!!
По-никакъв начин не мога да стигна за 20 мин. до Орлов мост! И то по павиран терен.
Нов план!!!! Ще си сложа други обувки. Стигането до Орлов мост с равни обувки е с 5 мин по-бързо от това с високи. Нов план - нови обувки - нови дрехи (плагиатство;)!!! Ровя, ровя, ровя в гардероба. Нищо не виждам. Как да намеря черна блуза в тъмен гардероб на рафтче само с черни дрехи. Бъркам, бъркам, като слепец в най-дълбокото на гардероба. Хващам и пускам все грешни блузи. Хванах....но пуснах в бързината и тази, която търсех!!! По дяволите! Изсипах всичко на леглото. Намерих я. Облякох я. Изчезвам.
Всъщност....да пийна още малко вода. Къде е чашата? Scanning.....плота за гладене, огледалото, кухненската маса, дивана....ДИВАНА! Там е! Глътка, глътка - изстинала е! Хайде, тръгвам!
Офффффф!
Ключ? Ключ?
Заключ!

Поглеждам телефона, който знам че е напред. 8:45. Знам, че е с 4 мин напред. А, може да е с повече минути напред! Вече! Може да е постоянно избързващ, а не просто избързал! Стига, стига, сега! Let's hope for the best!

Две седмици подред продавачките в подлеза ме виждат как търча като пинчер покрай магазинчетата сутрин, докато те са се наредили и пият кафе. Не можеш да видиш два крака ли се разминават или някакво колело с много крака като спици. Дали могат да се разминават по-бързо? Къси, но по-бързи или дълги но по-бавни крачки? Дано часовникът ми наистина да е избързващ! Аз вярвам в чудеса!
По средата на пътя вече ми е станало топло от шала, но нямам време да го сваля. Иначе имам къде да го прибера - чантата ми е голяма тоя сезон. Знам, че вътре има всичко, но никога не го намирам. Телефонът ми обаче е в ръката. Като хронометър. Засичам скорост върху павета и скорост върху асфалт.
6 минути до скачването!
Раз-два-три, раз-два-три, раз-два, раз-два, раз-раз-раз...иска ми се на подскоци някак си да го взема това разстояние...раз-раз-раз...
Run, Forest, run...

Дали можеш толкова бързо да получиш инфаркт? За 27 години? Можеш ли? С тази мисъл изминавам последните няколко десетки метри. Виждам го...виждам го! Подлеза, задръстването, светофарите - Орлов мост!!!
Докато изкачвам стълбите нагоре, започвам бавно да развивам шала, който бях стегнала около врата си.
Еби му майката!
Миленка още я няма!
Знаех си, че този часовник избързва постоянно.
Аз заради него така бързам!
Мамка му, все едно съм копала!
Ох!
Бързооо!
Дойде!

See U!