Купих си една грешна книга...

Бях чела в някакъв блог за една книга преди време. Естествено, не запомних нито автора, нито заглавието и купих друга - просто не улучих. Нещо като да отида на blind date и да нацеля друг човек. Има очарование и в това, признавам си.

Започнах да я чета - увлече ме. Дори след едва 30-ината страници, които бях прочела, я препоръчах на приятел. Снощи обаче прочетох още 30-ина страници и сега май само пиша за книгата, а няма да отивам да я чета.

Тя е преводна - от сръбски. Съответно изказът е като от преводач. Както и да е, аз си бях харесала главния герой. Богат, странен, спорно щастлив. Като казвам богат, уточнявам - въпросително много богат. Ходи на театър. Всяка вечер. Има ложа, която е откупена само за него и ако той не е там, ложата е празна. А той, ако не е там, значи пие шампанско в ресторанта на многозвезден хотел, за който плаща да стои отворен до сутринта. Стане ли сутрин, келнерът му съобщава и той си тръгва. Сам. Без никоя от жените, на които плаща цяла вечер да пият шампанско на неговата маса.

И една вечер той реши да направи театър, какъвто никога не е имало досега. И започна...и така 30 страници. И след още няколко страници, преводачът съобщи, че Петар е изчезнал - пише (в книгата), че дори умрял.

Спорно щастливият Петар, с тайна любовна мъка в сърцето и живот като за филм - мъртъв!!!

Ами, честно казано, няма да я дочета тази книга.

Няма да я дочета в знак на протест! Толкова ли са много цинично богатите хора по нашите балкански ширини, които не чукат чужди жени и ходят на театър, за да гледат, а не да ги гледат!!! Толкова ли са много, ако изобщо ги има, че да ги убиваме на първите страници?!

МАФИЯ!!!