Седя си в новия фотьойл до прозореца и се люлея леко. Това е първата нова покупка, която влиза в къщата през 2010. Купихме си спокойствие и почивка! Кът за релакс се появи в спартанския ни хол. До книгите, наредени на земята. Преди година същото това място беше "прожекционна зала" - с проектор и три кресла в средата. За това сега напомнят само плътните черни завеси по прозорците.
Дааааа, метаморфози.
И телевизорът излезе от спалнята. Но още се вижда къде е стоял - мястото му не е усвоено, празно е. Ще направя нещо по въпроса. Една спалня никога не трябва да е празна. Казвам го и намигвам.
Сега изглеждам като онези помъдрели хора в края на дните си, които стоят в кожен кафяв фотьойл в големия си кабинет-библиотека, гледат камината и отпиват напитка с ирландски корени. В събота, по средата на мрачен януарски следобед, без планове за срещи и разходки, се люлея напред-назад и единственотоо, което виждам са шарените дрехи простряни на терасата на съседната кооперация... Какво да сготвя?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Трябва ми. Обещание.
Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...
-
Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...
-
Пак стана божурено време. Майски мокро и без абитуриенти. Откакто ни затвориха всичко цъфти, повече от миналата пролет. Имаше нужда от на...
No comments:
Post a Comment