Чак нямам сили да ги описвам подробно.
Днес планът беше да отидем до прословутия луна парк на Мелбърн, за да прекараме слънчевия и топъл съботен ден. Според туристическите гайдове – нещо невиждано.
Намира се точно ди плажа на St. Kilda, 6-7 км от хотела – отиваме с кола, тъй като вече сме го вървяли целия път до плажа и ще ни отнеме отново целия ден и всичките ни сили. Стигаме до луна парка. Паркираме – 10$ паркинг за целия ден. Добре.
Влизаме в луна парка – 3-4 въртележки на кръст и глутници деца с родители. Не. Дори и кафе не сме пили още – не.
Тръгваме по плажа. Прекрасно. Днес е един от най-топлите пролетни дни. Вземаме си кафета и безплатния вестник на Мелбърн от прекрасно заведение на крайбрежната улица. На припек, тишина, хора разхождат кучета, тичат, карат колело. Необичайно безлюдно ми изглежда. Няколко часа по-късно, след като отново се върнахме там, мястото изглеждаше съвършено различно – тълпи, всякакви старнни хора, някои облечени като за плаж, други като за среща, трети – просто странно. И, въпреки това можахме да седнем на тревата и да се чувстваме достатъчно комфортно, за да изядем по един кроасан.
Всъщност това, което установих за пореден път днес, е че в града не е трудно да намериш място, в което да се чувстраваш уютно и да отдъхнеш. Градът не те изморява. Напротив – приютява те приятно. Така беше на плажа. Час преди това попаднахме в квартален парк, наречен „ботаническа градина”, където имаше 10-ина човека и ние. В целия парк. Да почетеш, да стъпиш бос на тревата, да си затвориш очите пред слънцето. Навсякъде присъствието на хората е ненатрапчиво. Може би е заради по-голямата площ и възможността да стоите по-далеч един от друг.
Днес обикаляхме много, изгоряхме всеки според облеклото си – аз – на нос, Добри – на тениска и нос. Върнахме се в хотела изморени, а пред нас беше събота вечер. Бяхе решили, че ще проверим как стои въпроса с нощния живот в Мелбърн. След като поразровихме нета и поразпитахме тук-там разни местни, решихме – мястото е Crown Casino – най-голямото казино в Австралия, където се намират и най-популярните нощни заведения, според думите на местен bar-hopper. Изморени, изгорели от цял ден на слънце и на плажа без никаква UV защита, в 22:30 се носим по изгладени ризи и високи токчета към моста на Яра Ривър. Срещу него се извисява огромното Crown Casino. Отегчени застаряващи дами цъкаха на ротативкие, азиатски господа се навъртаха най-вече около масите за покер и ролетките, а девойките с тесни лъскави рокли – просто се разхождаха с питиета. Пробвахме си късмета. Аз имах малко повече и спечелих 3 долара!!! Заизкачвахме се към 3-ия левъл, където трябваше да се намират прехвалените нощни клубове Co.@Crown и Fusion. Първо се започва с фейс контрол. Момичето изглеждаше като от корица на Vogue – с перфекто права коса и червено червило, копринена риза и черно сатенено сако с пайетени пагони. It wasn’t too much, it was juuuuust right for Saturday night. Вълнувах се. В един момент я чух как попита, след като си бяхме изредили всички възможнии поздрави и любезности, колко питиета смятаме да пием тази вечер!!!! Моля? Помислих, че заведението е пълно и ги интересува дали ще стоим много или сме само за по питие – обясних, че ще пийнем 1-2 и ще си ходим, без това бяхме ужасно изморени. Но, не. Нещо не беше наред. Зададоха ни същия въпрос отново. Започнахме да се споглеждсме странно – бях убедена, че е езиковата бариера и не можем да се разберем. В този момент, сочейки лицето на Добри, корицата на Vogue, сподели притеснението си, че партньора ми вече е доста зачервен!!! (разбирай – явно сте си пийнали вече доста). Не можах да не се размея, просто не можех да повярвам докъде ни докара безотговорното използване на австралийското слънце. Обясних и, че сме sun-burned и цял ден сме били на плажа и изглежда най-накрая се разбрахме. Сниаха ни, сканираха ни картите, биха ни печати, плащахме безумни суми за входове, но минахме. По ескалатора и в Co.
Мили приятели, ако сте ходили на дискотела в студентски град преди 10-инаа година, значи може да си представите какво представлява въпросния прословут нощен клуб. Само, че вместо европейски подпийнали девойки, имаше азиатски, ди джеят миксираше U2, Maroon 5, 2013-а хитове и латино!!!
Пийнахме по едно питие, както бяхме обещали, позабавлявахме се от цялата ситуация и си тръгнахме. Изобщо не твърдя, че в Мелбърн нощния живот не струва, просто за няколкото дни там, не улучихме правилното място и правилните хора.
По пътя обратно, пред повечето нощни заведения имаше тълпи от тийнейджъри.
People in their 30s play somewhere else, obviously.
No comments:
Post a Comment