Затова не бях писала отдавна тук...

Началото

При Галя попадаш най-често след като някой те е завел.

Приятелка, колежка, или просто някой, който в продължение на месеци ти е разказвал колко готино е да ходиш на зумба, а ти все не си му вярвал.

Отидох с очакване да попадна сред екзалтирана тълпа, танцуваща „зомбирано“ латино танци, ориенталски ритми и дори кючек :) .

Това беше представата ми от YouTube видеата, показващи зумба уроци.

Но уви.

Хареса ми. Ужасно много. Промени ме за добро. Вдъхновява ме. Хората казват, че съм станала по-щастлив човек. Значи ми личи!

И така до ден днешен, вече повече от половин година.

18:43ч., петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали

Отварям вратата на съблекалнята и ме залива глъч на десетки жени, които търсят, обличат и събличат дрехи.

Шкафчетата не достигат понякога, но винаги се намира кой да приюти дрехите ти.

Има усещане за общност.

Един разказва, че трябва да се върне в офиса след това (петък, след 20:30ч.!!!!), друг как е свалил 10 кг. за 3 месеца ходене на зумба, трети просто нахлузва розови панталони, застанал на един крак и облегнат на шкафче. Суматоха и вълнение.

5 минути преди началото на часа всички са строени пред вратата на залата.

Защото нямат търпение.

Защото спортът изгражда дисциплина.

Защото трябва да заемеш място с добра видимост към подиума.

Защото такава е традицията.

19:00ч., петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали

Часа по комбинирана гимнастика е приключил и момичетата освобождават залата. За нас.

Влизаме и се нареждаме шахматно.

Всеки си има място – някой обича да е front row пред огледалото, други винаги се нареждат отзад, а най-търсени са местенцата с добра видимост към Галя.

Музиката, цветните дрехи, приповдигнатите вибрации на всички наоколо, танците, енергията, усмивката на лицето и вътре в мен.

Това се случва в следващия един час.

Не мога да опиша детайли.

Мисълта ми спира.

Попивам доброто настроение.

Физическата умора изтрива дневния работен ритъм. 

Емоцията, физическото натоварване, следенето на танца обсебва.

В пиковете емоцията става вик, пляскане.

Щастливи сме :)