Заваля все едно е пролет, цялата несподеленост и далечност на зимата, този ден искаще да изплаче в няколко часа.
Валя над бизнес парка, валя в източния край на София - притъмня, разплака се и след това цял следобед подсмърча. Тръгнах си оттам, а още пръскаше.
Лек хлад се усеща, точно като за пролет - свежо, безспокойно, малко неизвестно и напрегнато.
Мирисът на хлад в стаята и придава празнота, сещате се, точно както топлината я прави пълна и населена.
Усеща се все едно нещо си е тръгнало, but in a good way - както, когато свалиш тежко палто.
Welcome back, пролет!!!
Малко Чамбао, малко Стинг, малко насаме тази вечер. Някои песни са като бутони на времето - слушаш ги или за да си спомниш, или за да си представяш.
Усмихвам се и поглеждам встрани***
Страхотно... точно такъв вид чуства ме завладяват и мен тези дни - пролетни. Толкова ми харесва, че веднага потърсих бутон за share-ване във Facebook. :))))
ReplyDeleteА днешният ден е като логичното продължение на вчерашния - вълшебно усмихнат и небрежен...
ReplyDelete