Obtaining IP address...connected. 16.03.2012, Salt & Sweet, Sheynovo Str., 13:53h.

ikea.com

10-ина градуса над вчерашните температури.
По-цветна корица на списание от минали броеве.
Профилактика. На сървъра. И аз имам нужда. Но нямам ID support.
Ботушите ми стоят още при обущаря - вече цяла седмица.
Пролетта дойде - ако знаех щях да ги оставя ритуално и по-рано.
Ще пия кафе в картонена чашка утре сутрин по топли павета.
Без мляко, за да е постно.
Постът трябва да е в главата, ми казва колега.
Поглеждам внимателно купата със зеленчукова супа. ИКЕА, IDEELL, 3.99лв.

.....................................................................................................................................................Obtaining IP address...connected. 16.03.2012, Salt & Sweet, Sheynovo Str., 13:53h.
Дояждам супата.
Картофите всемам за вкъщи.
Таксуват ми пластмасовата кутийка.
Със самолетна надценка.
Слагам си червените слънчеви очила и си нося скъпата кутийка с постните картофи.
Офисен трети етаж в къща срещу културен по руски център.
Спрели сме климатиците.
Не можем да спрем телефоните.
Скоро ще ни спрат e-mail-ите.
За профилактика.
Осигуряват ни IT support.
Зеленчукова супа за душата.
Постът е в главата.
ID support.

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец.
Не!
Само секунда!
Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, сякаш правя сутрешно йогистко дишане. Иска ми се да усетя вече мирис на живи дървета.
Липсва ми пролет. Липсва ми пролет в годината 2012.
И пак стана "никое време". Зачетох се, загледах се, замислих се, разписах се.
Пролет 2012.
Разхожда ми се по стоплени от новото слънце павета.
Да прескоча цветна локва дъжд и да останат петна по велурени светли обувки, носени безрасъдно в дъждовен следобед.
Как ще го дишам този дъжд само!
Как ще го слушам да плиска в немитите прозорци и размеква пръстта в градинките.
Много сутрини подред ще излизам леко облечена и краката ми ще посиняват до работа
Знам, че пролетта си пести топлото и сухото време и е с отчайващ женски характер понякога.
Знам, че първо оставя много време да бъде очаквана.
Знам я.
Капризна и с хилави слънчеви дни.
Казват и spring по на запад.
Чакам я.
Да и усетя студения дъх на зелено, когато затварям прозореца.
Трябва ми.
Обещание.
За пролет.

Просто ръкавици

Червените ръкавици.Неочакван подарък. За когато навърших 25. Когато реших да гледам през едни и същи очила всеки ден. Толкова едни и същи, че да ми остане постоянен белег на носа от носене. Червен.
Колко много трябва да им се случва - да карат БМВ по магистрала през нощта. Да останат само ръкавиците. И, знам ли още - да връщат в главата случки и хора...неочаквани.

Пратиха ми да прочета една статийка с 30 неща, които трябва да спрем да правим. Постнала съм си я във ФБ. Не за да ги запомня. И там пише да не живееш в миналото. Затова просто си сложих червените ръкавици тази вечер. Ритуално. Не, че карах БМВ по магистрала или останах само по ръкавици. Но си припомних какво им дължа. Това, което не съмпостнала на стената във ФБ.

Св. Валентин е целият червен. Не, че съм го виждала. Не, че ми е дал поводи за празнуване. Просто да си нося червените ръкавици и да си помня, че има и неочаквано.

Алкохолната мисъл е прекалено откровена.
Завиждам и.
И повтаря едно и също много пъти - потребно е.
Утре ще прочета това и няма да го разбера - на трезво ще е.
След години ще гледам червените ръкавици и ще са просто ръкавици - забравяме.
Baby, не мога да разкажа - ти запомни ли?

BACKSTAGE / Unpublished 2

"А: "Ужас! Всички вече са женени! - казвам докато разглеждам поредните сватбени снимки във Фейсбук"
В: "Това лошо ли е?"
А: "Не - казвам след кратко колебание, при положение, че и питащия е женен - просто констатирам."
С: "Ха! А, вчера си говорихме с Жоро, че около нас вече всички са разведени"

Sartorialist

Тенденцията: след 25 става така, че се жениш, а след 35 вече не става така и затова се развеждаш.
Имам приятелка, която има сватбена агенция, а представители на канторите за бракоразводни дела, кръжат непрекъснато около офиса им, като лешояди около бъдещите си "not happily ever after couples".
Следващия месец съм на сватба - първата от поредицата, може би. " / 17.08.2010

"Гооворихме си за мъжете и живота.
Говорихме си за мъжете от живота.
Естествено, говорихме и за мъжете, които би било хубаво да са част от живота ни.

С мъжете е същото като с намирането на жилище. Години наред обикаляш от квартира на квартира и знаеш, че винаги има и по-добри от тази. В един момент обаче теглиш кредит (на доверие?) и си купуваш апартамент за постоянно. И просто спираш да мислиш, че има и по-добри." / 01.03.2010

BACKSTAGE / Unpublished 1

Разрових се в непубликуваните писаници, които се оказа, че се пазят в блога под зловещото име "чернова". Те са от моментите, когато в главата ми е било прекалено сложно, за повече от едно изречение или смислен край. 
Смятам да надникнем backstage в следващите няколко поста.

"И преди съм стояла на тази маса по това време. И преди ми се е случвало да не знам какво да напиша." / 14.03.2011

"Преди години помолих серизно за 200 лв, за да си платя курса по английски. Човекът, от който ги поисках, ми ги даде като добави не толкова сериозно "А, бе бейби, що не вземеш да си купиш едни обувки с тези пари..."

Да, никак не беше лоша идеята. Хареса ми. Чак стомаха ми се сви. И, така и направих. Купих си обувки. Но не веднага. Тогава си платих курса. А, сега си купувам обувки. Всъщност с тези 200 лева успявам да си купувам толкова обувки, колкото никой не е успявал да си купи със същите пари." / 13.03.2011


"Спохождат ме много бездумия. Така наречените no comment ситуации." / 08.02.2011

"Защо хората спират да пишат в блогове?
Защото любовта им не боли?" / 07.02.2011

"Животът ми е разделен на двучасия...
Два часа, в които да  сготвя.
Два часа, в които мога да отида на спорт.
Два часа гледам "Стъклен дом".
За два часа мога да изчистя, ако се съсредоточа.
Два часа са ми нужни, за да се среша и измия цялата коса.
На идеалният уикенд никога не му достигат 2 часа...колкото за един къден неделен филм.
Два часа не мога да стана от дивана пред телевизора, когато ми се спи.

Кога пиша ли?
Когато ми спре часовника..." / 21.11.2010

ЧОВЕЧЕТО на 2012

Човече с цвете от klara.kristina

Всички са позитивни.
Слагат снимки с бенгалски светлини и пайетени дрехи.
Дори през снимките чувам звън на чаши, мирис на шампанско и неумора в телата, които са изтанцували всички хитове на 2011 за една нощ.
Карнавални костюми, фойерверки, екскурзии до снежни европейски градове със светещи площади и пеещи хора.

Чувствам се като мек сняг посипан по земята, който трябва да се събере някак си и да стане снежен човек, който да издържи цяла една година. Цяла една 2012.

Цяла нощ прекарах в просъници между деня, нощта и съня - колажи от изречени поздравления, получени пожелания, разказани истории, изиграни танци, спешни задачи за веднага след сън, детски крясъци по коридори и ранобудници, търсещи кафе в 8 сутрина на 1и януари.

Късметът от новогодишната баница каза, че ще срещна ученическа любов. А, аз не съм пропуснала нито една от онова време. Или може би има предвид, че ще се влюбя като ученичка?! Не знам.
2012...
За първите три часа след събуждането ми...
Пропътувахме стотина километра по непочистени снежни пътища.
Ударих чуждата кола, в 10-те минути, в които ми беше поверена.
Звънях на няколко авто-монтьора, които се надявах да работят на 1и януари (неделя)
Измислих няколко лъжи, с които да се оправдая за колата.
Чух за две семейни сдърпвания и разсърдвания в двата телефонни разговора, които проведох.
30 минути се оплаквах тук, а не е минал още дори един цял ден от новата година.

Позитивните пожелания са хубаво нещо и въпрос на добро възпитание. Сега идва по-трудната част -  да ги сбъдваме.

От 2 месеца съм в 8-та си номерологична година - за нея пише, че трябва да е толкова прекрасна, че като мине няма да ми се иска да започна 9-тата.
Не ходя всеки ден до Младост 4, както преди.
Имаме вити стълби на работа, заден двор с беседка и преден - с лъскави коли.
Пресата ми за коса е професионална и мога да бъда руса и права, когато пожелая.
"7 часа разлика" започва отново през март, а постите отново - след 2 месеца.
Трябва да спра цигарите, да си тръгвам навреме от работа (и тялом и духом), да ходим на море за по-дълго, да разглеждаме улиците, хората, ресторантите и магазините на нови градове и да ходя да танцувам след работа за без пари.
Ето, това е матералът, от който трябва да направя ЧОВЕЧЕТО (снежно или канелено), което да издържи цялата 2012 без да се разтопи, когато жегата е зад ъгъла или без да го изядат многото пиещи кафетата си с бисквитка.
Пожелахме!
Да сбъдваме сега!

Никое време

Водата на котлона завира. Няма да я варя трябва само да кипне, да стигне 100 и след това да изстива. Любимото ми време от 24-те часа - по никое време, както казва майка ми. Аз цял живот върша важните неща по "никое време".
Никое-то време е хубаво, защото не го делиш, никой не ти го иска и го крадеш просто от съня си. Сигурна съм, че 90% от хората с кулинарни блогове готвят по "никое време" и то не за да ползват нощната тарифа за ток.
В една серия на Sex and the City си говорят за secret single behaviour - нещата, които правиш, когато си сам и много ама много обичаш - да намажеш филия със сладко, която да ядеш над мивката (?), четейки fashion magazines или да си намажеш ръцете с вазелин, да си сложиш найлонови ръкавици и да гледаш готварския канал.
И на мен сега така ми се иска да изпека две тави сладки...по никое време, да си пусна favourites в Youtube, да си сипя една чаша вино и през час да поглеждам часовника щъкащ по всички малки часове, гонейки мисълта за сутринта, когато времето отново ще бъде на всички останали.

*****
Кога, ако не сега?
2 яйца
1 ч.ч. захар (кафява)
150гр. масло
450 гр. брашно
ванилия
карамфил
джинджифил
3 часа "никое време".
*****

Piece inside

Тези дни съм си вкъщи. В истинския смисъл на думата. Този, който съдържа ставане не по часовник, а по протягане. Пиене на кафе не от пластмасова чашка, а от най-големия mug, който имам и доливане на още кафе и още мляко, и още кафе...
Неговоренето ме спасява. Неговоренето по телефон, неговоренето с хора, неговоренето с телевизора. Превключих на някакъв inner piece mode.
2 дни не бързам.
2 дни отлагам задачи.
2 дни не правя обещания и не изпълнявам такива.
Имам нужда от простота.
Простота на задачките през деня, на облеклото, без ексцентрични часове за срещи и без пазаруване. В синхрон с настроенито ми и хранителните магазини около нас са празни вече втори ден след почивните дни. Толкова по-добре...толкова по-малко чуденки и възможности за избор.
Това са първите такива дни за тази година. Тихи, домашни и мои си.
Веднъх ходих при Ани, която се занимава с human design - нещо, което комбинира астрология, номерология и химия и още много сложни неща, от които сме направени. Тя ми каза, да не се противя на себе си, когато усетя, че ми се иска да "пусна кепенците" и да се оттегля навътре за няколко дни.
Не искам този пост да ме разчувства. Трябва да е просто отпечатък. От гладките ми емоции...тези дни...които за първи път не мо бодат...отвътре.

Fortune cookie

Събирането с приятелки на по чаша вино с бяла покривка, разглеждане на стари снимки, слушане на музика, на която сме изпили още много бутилки вино и обсъждането на изминалата година е традиция в дните между 20-и и 30-и декември.
Късметите списах импровизирано върху розова хартия, докато Адел пееше за someone like  you по VH1, а в кухнята се отвори бутилка вино и сирена се стъргаха и рязаха.

"Прекрасни мигове с приятели - като този в момента!" ми се падна с първото, завито на руло розово листо, скъсано от юридическия тефтер на Светлана.
Don't let go...
Never give up,it's such a wonderful life! слушах цяла година в колата - 5-а песен в диска. Сузи ми стана ментор, а танца на балерините в клипа се подрежда в главата винаги в началото на припева.

"Ще правиш нещо, което те прави щастлива - между 9 и 18ч. или от 18 до 9ч. ... ще видим :)" 

Записвам прилежно всичко тук, за да отлежи и да има свидетели.
Обещанията трябва да се изпълняват.
Особено тези върху розова хартия и между 20-и и 30и декември.

Форма "сърце" за сърцето ми

И, все пак, реших да разясня - това на снимката е първата ми коледна кутия за сладки - ръчно изрисувана от незнаен творец някъде в София. Вътре са джинджифиловите меденки, които правя за втора поредна година, но този път в истински празнични форми и цветове. Няма да е кулинарен или празничен постът, който пиша в момента. Просто ей така. Защото настроенито ми не пасва във форма "елхичка" или "звезда" тези дни. А, всички около мен ходят като "елхи" и "звезди" и това ме кара да се чувствам...и малко неловко, и малко тъжно, и малко what's-wrong-with-me, докато се нося с риза и жилетка все едно е понеделник.

Имам нужда от форма "сърце" за сърцето ми. Отдавна е в квадрат и е безпристрастно до безстрастие.
Сънувах, че съм бременна и в корема ми има остър молив, който не могат да извадят. Отляво. Дори го напипвах. Дълго време си мислех наум за съня. Молив - писано ли е - да пиша ли - не пиша ли?! Обзе ме страх до безумие. В съня.

А, тихата коледна нощ ще отмине.
Driving home след Christmas е в mood "понеделник след дискотека".
Коледните кутии сега са пълни с остатъците от празничната вечеря - тези, които тази вечер няма да ни се ядат.
Да хапнем нещо леко.

Christmas is all about magic!

Разглеждах коледния скин на Google  и сред първите предложения за празнични изображения беше снимката, която съм постнала по-долу. Погледнах я и си казах - this is too much. След това я погледнах пак и осъзнах - да, това е прекалено по принцип, защото е приказка, защото е магия. Но за коледния ден е just right. Без да целя да звуча религиозно или патетично...просто се замислих защо всичко е толкова светещо и бляскаво на Коледа. Празнуваме чудесата!