Много е разтоварена тази нощ.
С една птица долу в гората.
Тихо е, защото е след дъжда навън.
Тихо е, защото е след страстите в мен.
Изписах едно кило думи и ми мина.
Дори няма да ги чета повече.
Те са като жена за една вечер.
Вършат работа. 
Изкараха ми бесовете.
Махнаха ми главата.
Вършат работа.

Светът се е променил.
Светът се е променил от последния път, когато съм писала тук.
Много ми хареса интервюто с Герд Леонард отпреди няколко седмици в "Капитал". И все си го премятам през главата и наслагвам в разни ситуации и разговори.
"Всеки, който работи като робот, ще бъде заменен"
"Излизаме от ерата на консуматорството"
"На първо място е умението да можем да учим непрекъснато, да научаваме нови неща и да забравяме други. Това е свързано с човешкото умение да импровизираме, измисляме, създаваме. Продуктивността е за роботите"

Мисля си по темата...
Чета една книга, която стои на рафта от години.
Отписала я бях. Не ми проговаряше. За една селска къща. В едни стари Родопи. За Георги Данаилов, ако чуете, романът му "Къща отвъд света" да прочете. Там всички сме ходили. Някои и черги са с купували.
http://mstoynova.blogspot.bg/2013/01/blog-post.html