Два часа и 12 минути. След полунощ е.
На изток. На изток от CET. Два часа на изток, но тази вечер се оказа, че това е много. Години много. Години назад. Виц е, че според часовите зони сме напред във времето от Централното.
CET(+2), в случая означава София.
В случая е събота вечер. Вечерта е в нов пиано бар. Със скъпи коли outfront. Нищо против скъпите коли. Напротив - колите трябва да бъдат скъпи :))
Пиано барът е пълен. Ние го допълваме. Маса в левия ъгъл. Чакат ни.
Ау - ау.
Муа - муа.
Как сте - добре сме.
Спряха ни полицаи - наистина ли.
Покрай Дупница ли - до Перник.
Какво пиете - уиски.
Добър вечер - уиски.
Свръхдебела певица и нейн колега в тясна черна блузка и дънки пеят пред рояла. Певицата е бременна, певецът - май не е от охраната. Май?!
Барът е на ул."Шипка" - харесвам павираната "Шипка".
Атмосферата се заформя.
Лили Иванова. Лили Иванова. Формация "Тоника".
БНТ. БНР.
Ламбада. Любе.
What the fuck!!!
Адриано Челентано.
Не искам да си припявам. Ако си припявам на това, значи хубавите ми спомени са от преди 30 години.
Светкавица присветва. Снимки се правят в съседство. Сигурно за Фейсбук. Не бих споделила, че съм попадала някога тук.
Нова песен. Не я разпознавам. Застаряваща двойка се втурва еуфорично във въртелив танц на дансинга.
I got it now - It's a Russian song. Oldie but goodie, obviously.
Не знам коя година ще е, когато изляза оттук.
Нова песен. "Марина, Марина, Марина..."
Последният път, когато я слушах, все още бях първото внуче на дядо ми, а той всеки ден слушаше програма "Христо Ботев" и ми казваше, че ще стана певица. Сега имам брат и двама първи братовчеди, които са студенти, а дядо ми не слуша повече новини, нито помни "Марина".
Застаряващата двойка може би не са мъж и жена. Но може би всеки от двамата е танцувал в някой крайморски ресторант "Панорама", с мъжа си и с жена си, преди 20 години на тази песен.
Нямам нищо против застаряващите двойки. Нито техните изпотени къси ръкави или ракиено-кебапчести коремчета. Застаряващите хора е хубаво да бъдат по двойки и заслужават да имат своя дансинг за въртеливи танци.
Най-новият пиано бар в София, ми казаха, преди да дойдем. На два часа напред от Централното Европейско време. Само преди две седмици отворил. Със скъпи коли outfront.
Измъквам се иззад колоната, за да имам view към сцената. И рояла. Сега забелязвам, че наистина има роял. Мислех, че е йоника.
Пианистът е циганин. Добре - може би не е. Но е бил на много цигански сватби и може би е свирил на йоника в много цигански оркестри. Фронтмен, един вид. Даааааа! Започва неговия солов репертоар. Цигански евъргрийни! Костурица. Софи Маринова. Това все пак май е йоника. Няма защо да се преструва, че изобщо някога е свирил на пиано. Той е свирил само на пияни!!!
*****
Отляво е Софийският Университет, напред Народната Библиотека, отзад Нацианалната телевизия, заведението е в Руския културен център.
Часът е два след полунощ.
Два часа напред от европейската полунощ и много лета назад от европейската събота вечер!!!
*****
I'm getting out! Hope to be 2010 outside!
П.С. Снимката отгоре е прекрасна, но за съжаление е от нечия друга събота вечер, не моята.
"Страхът в техните мисли не беше онзи обикновен страх, възникващ като рекция от реална опасност. Той бе хроничен, неизразим страх, с който живееха всички тези хора. Спомняха си унизителните мигове, когато човек е сам и мисли за смелите думи, които е можел да изрече и за които не се е сетил, за миговете, когато намразва хората, отнели му смелостта."
